Когато става въпрос за четене на научна литература, обикновено се заблуждаваме, че то трябва да е толкова лесно, колкото четенето на обикновена литература. Това не е вярно! Разбирането и критичното оценяване на научна литература изисква години опит. От моя личен опит, обикновено хората, дори и студентите по наука и начинаещите изследователи, подценяват колко трудно е да се прочете статия и често тълкуват неправилно резултатите. Хайде да видим защо това е така!
Какво е научна статия? Научните статии (рецензирани от колеги или т.нар. peer reviewed) обикновено предствавляват оригинални изследвания с емпирични данни. Както може да видите на картинката по-долу, добре написана статия има структура на пясъчен часовник.
Широчината на секциите отразява обхвата на аудиторията: колкото по-тясна е частта, толкова повече специализирано знание тя изисква.
Какво съдържа всяка секция?
Заглавието обикновено изяснява централното откритие или приноса на изследването.
Абстрактът е кратко, сбито резюме (прибл. 250 думи) на статията.
В раздела "Въведение"авторите обикновено дефинират и изясняват проблемите, които възнамеряват да изследват. Те информират читателя за предмета на изследване, като резюмират и оценяват предишни изследвания и теории. Това също е мястото, където се идентифицират несъответствията, пропуските, противоречията и взаимоотношенията в литературата и се обръща внимание предишни научни статии (напр. Техните резултати, ограничения, силни страни). Обикновено, към края на въведението, авторите предлагат бъдещи стъпки и подходи за решаване на идентифицираните проблеми. След това, авторите ясно заявяват научните си хипотези и очаквани резултати. Едно етично проведено изследване обикновено изявява поне два вида хипотези: алтернативна хипотеза (какво очакват изследователите в случай че техните резултати се потвърдят) и нулева хипотеза (обикновено изявява обратното на алтернативната хипотеза).
В раздела "Методи" изследователите описват подробно какво са направили, как са го направили и на кого. Този раздел включва подробна информация за това каква е била популацията (възрастни, деца, животни, пациенти) и характеристиките й или други особености (възраст, пол, профил и др.); колко голяма е извадката; как е определена тя; какви са били условията и протоколите за тестване; експерименталните манипулации; използваните инструменти; оборудването; етичните съображения и т.н. Според мен (а и не само), методите са първата основна част на научна статия. Този раздел обикновено трябва да съдържа достатъчно информация, представена обективно, за да позволи репликация. На базата на раздела за методи, научната общност определя дали изследването е извършено в съответствие с научните стандарти и интегритет, дали тези методи са валидни и етични, и дали са подходящи за научната хипотеза.
В раздела "Резултати" се описват статистическите анализи и техните резултати. Обикновено разделът "Резултати" е "сух": той описва как са манипулирани данните, как са били подадени на модела или операционизирани в анализите и конкретните резултати (в числа). В раздела "Резултати" не се предлагат интерпретации на данните и резилтатите. За мен това е втората основна част на статиите. Тук, учените освен че информираме себе си за резултатите на изследването и как са постигнати, критично оценяваме как са били извършени анализите, дали те са били извършени и докладвани обективно, дали анализите са подходящи за обекта на изследване, дали са пълни (може би някои променливи трябва да бъдат контролирани) и съвместими с установените научни стандарти.
В раздела "Дискусия" авторите обикновено предоставят кратко резюме; тълкуват резултатите, като подчертават как тези резултати се вписват или не вписват с предишни изследвания; това какви са възможните причини за това; какъв е приносът на настоящото изследване за полето и посочват ограниченията на настоящето изледване и предлагат насоку за бъдещи изследвания. Дискусията завършва със заключенията и общите изводи от изследването. Когато учените четат тази част, ние също оценяваме дали заключенията са логични и валидни: тоест, следват ли тези заключения от резултатите, съобщени в раздела "Резултати", или те са били тълкувани неправилно.
Горчивата истина е, че не всеки може (или трябва да може) правилно да чете научни статии.
Научните статии са високоспециализирана литература. Това означава, че те не са лесно разбираеми за обикновени читатели или хора без достатъчно обучение в съответната област.Както можете да видите на изображението по-долу, не само на обикновените хора, но и на младите учени им е трудно да разберат и възприемат важните части на статията.
Неопитните читатели (включително студенти по наука в университетите) често неправилно оценяват кое е важното в една научна статия и имат тенденция да четат по диагонал (десен панел). Това се дължи най-вече на липсата на опит (ляв панел), както и на прекомерна увереност.
Ако все пак искате да четете сериозни научни статии, ето някои съвети, които ви давам в качеството си на учен.
Съвет № 1: Ако сте абсолютен начинаещ или ви липсва каквото и да е експертно познание (в дадена сфера), вместо да започвате директно с научни статии, опитайте първо с популярна научна книга или популярна статия по темата, написана от експерт в областта
Съвет № 2 : Ако имате опит или преминавате научно обучение в момента (в дадена сфера), но искате да подобрите уменията си за четене и разбиране, опитайте да правите резюмета на научните статии, които четете. Рефлектирането върху критичните части на статията ще ви помогне да постигнете по-добро разбиране.
За да започнете, опитайте се с тези въпроси:
Какъв е обхватът на статията?
Какво е основното твърдение?
Каква е методологията? Подходяща ли е?
Какви са резултатите? Логични и валидни ли са те?
Какво е основното послание? Следва ли то от резултатите?
Какъв е вашият (конструктивен) критицизъм?
Неразбирането на научната литература не е обидa към интелектуалните способности на никого. Точно както не всеки с шофьорска книжка може да бъде пилот на Формула 1, не всеки може или трябва да може да разбира високоспециализирана литература. Затова е важно да имаме експерти и комуникатори на науката!
.
.
.
Български 
English