Отпуската е нещо, което много от нас очакват с нетърпение. Научните проучвания са категорични, че пълноценнaта почивка е необходимост за всеки от нас и e от съществено значение за нашето психично и физическо здраве. Редовните почивки от работа или учене се свързват с по-високо ниво на удовлетворение от живота и работата. Също така спомагат за изграждането на здравословен баланс между работа и личен живот.
Въпреки всички положителни ефекти на почивката (или на друг вид продължително прекъсване на работа), много от нас усещат, че след такъв период, мотивацията ни напълно се е изпарила. Трудно ни е да започнем, чувстваме се напълно изгубени, и дори започваме да се съмняваме дали това, което правим, изобщо има някакъв смисъл. За щастите, има много начини да си възвърнем мотивацията. Защо я губим на първо място, обаче? Ето някои от най-често срещаните прични за загуба на мотивация след продължителна пауза и съответните начини, по които да си я върнем:
„Има ли изобщо смисъл?“
След почивка е често срещанo хората да се чувстват така, сякаш нищо в тяхната работа няма значение и нищо вече не е толкова важно. Колко мотивирани се чувстваме е пропорционално свързано от една страна с времето, което прекарваме, вършейки определена дейност, и от друга страна - с това колко важна смятаме, че е тази дейност. Преди почивката обикновено имаме постоянен режим или рутина, според които протича нашият ден: отиваме на работа (на тренировки или училище), отметваме определените задачи за деня, връщаме се вкъщи. С такъв режим на деня рядко имаме достатъчно време да размишляваме и анализираме реалната работа, която сме свършили и всички успехи (или неуспехи), които сме постигнали.
По време на почивка обаче, нашият поглед върху нещата се променя и приоритетите ни се изместват: вместо крайни сроковете, които трябва да посрещнем, се фокусираме върху това да прекараме повече време с любимите си хора. Вместо да участваме в срещи, правим планове за семейни вечери или друг тип забавления, които харесваме. Като резултат от тази смяна в дейностите и перспективата, имаме много повече време за размисъл и самооценка. Това може да ни подтикне към размишление над съществени въпроси като „Какво правя с живота си? Какво съм постигнала? Щастлива ли съм? и т.н.“
Друга причина да чувстваме, че работата ни е загубила смисъл, е психологическата дистанция. По време на почивка, психологически се отдалечаваме от работата или целите си за професионално развитие. Когато се върнем обратно на работа, скъсяването на тази дистанция и връщането към нормална рутина, е трудно и ни струва допълнително когнитивно усилие да се самоубедими, че това, което правим, има значение и принос.
Един от начините да преоткрием смисъл в нашата работа е да си направим списък или да си припомним всички по-важни неща, които сме постигнали и изпълнили преди почивката. Също така, разговор с колега или с някой, на когото се възхищаваме, ще ни помогне да се припознанем отново с целите си и дори може да послужи като извор на вдъхновение. Също така можем да си възвърнем интереса в нашата работа (или каквато и да е друга професионална дейност) като включим нещо ново в професионалния си живот: учене на ново умение или участване в интересен курс или друг вид обучение. Всичко тези предложения са отлични начини да възобновим своя интересен и в същото време да избегнем чувството, че трябва да се върнем към правенето на едни и същи неща, които може би ни се струват скучни.
„Прекалено е натоварено“
Още една причина, поради която може да се чувстваме немотивирани да започнем работата си, е усещането за безсилие и дори паника при вида на количестовото натрупана работа по време на нашето отсъствие. Дори самата мисъл, че ни предстои голям и сложен проект, предизвиква неприятни емоции. Мотивацията да завършим успешно голям проект е свързана с поне две неща: извършването на самата дейност по проекта и потенциалния успех на тази дейност (или проект). Ако се фокусираме само върху количеството работа, кето трябва да се свърши, без да имаме конкретен план, всичко ни изглежда страшно и недостижимо. В резултат на това, вероятно ще сме изкушени да отлагаме до безкрай. За да избегнем такава ситуация, добра идея е да разделим големия проект на по-малки, постижими задачи. Можем да започнем с най-лесните задачи, които имат най-голям шанс да бъдат успешно изпълнени в относително кратък период от време. Това ще върне обратно мотивацията ни и увереността в собствените ни способности.
„Не мога да вляза в ритъм“
Вече сме обратно на работа и сме направили план, но изпълнението на задачите не върви толкова гладко, колкото преди. Състоянието на “поток” (flow) е състояние на пълна и в същото време енергична потопеност в текущата дейност, коятo извършваме. В такова състояние ни се струва, че всичко, дори и най-трудните задачи, вървят гладко и можем да правим това безкрайно дълго. Предпоставка за достигане на такова състояние, обаче, е да правим нещо, което намираме за достатъчно голямо предизикателство. Ако искаме да се върнем в “потока” си по-бързо, добра идея е да се заемем с нещо ново и сравнително нелеко. Например, изучаването на ново умение или придобиването на нова компетенция, необходими за нашето професионално развитие. Въвеждането на някаква (относително трудна за преодоляване) новост ще стимулира мотивацията ни и ще направи заинтересовани в съответната задача.
Накрая си струва да се отбележи, че трябва да сме подготвени, че връщането на работа след дълга почивка или друг вид продължителна пауза, ще изисква някакво време. Нека проявим разбирането към себе си и другите, че всеки се нуждае от период на преход.
Ако тази статия ви е полезна, ще се радвам да я споделите! Ако искате още подобни публикации, защо не да се абонирате за моя блог и не ме последвате в социалните мрежи?
Използвани източници:
Markman, A. (2019). Bring Your Brain to Work: Using Cognitive Science to Get a Job, Do it Well, and Advance Your Career. Harvard Business Press.
Nakamura, J., Csikszentmihalyi, M. (2014). The Concept of Flow. In: Flow and the Foundations of Positive Psychology. Springer, Dordrecht. https://doi.org/10.1007/978-94-017-9088-8_16
Trope, Y., & Liberman, N. (2010). Construal-level theory of psychological distance. Psychological Review, 117(2), 440–463. https://doi.org/10.1037/a0018963
Suzuki, W. (2021). Good Anxiety: Harnessing the Power of the Most Misunderstood Emotion. Simon and Schuster. Good Anxiety: Harnessing the Power of the Most Misunderstood Emotion. Simon and Schuster.
Български 
English