Спомняте ли си времето, когато мобилните телефони се използваха само за обаждания (или изпращане на съобщения) и дори имаха антени? Все едно е било преди векове!

Съвременните телефони предлагат мултимедия и комбинират много устройства в едно единствено такова с размерите на човешка длан. От обикновени разговори, през гледането на видеа, до банкови услуги - днес ползваме телефоните си за всичко и сме като залепени за тях. Разбира се, тези устройства имат фантастични предимства и преобразяват начина, по който комуникираме и живеем. Но зад всички предимства на смартфоните, се крият потенциално опасни последици за нашата психика.

Как честата употреба на сматрфони влияе на психологичното ни благополучие и когнитивни умения?

Научните излседвания показват, че честото използване на онлайн медии (включително смартфони, видеоигри, онлайн чат и др.) са свързани с развиването на зависимости, тревожност, депресия, синдром на хиперактивност при децата (СХА), обсесивно-компулсивно разстройство (ОКР) и други.
Например, крос-секционни изследвания (т.е., изследвания на различни групи от популацията) показват, че хората, които прекарват значително време онлайн, имат по-високи резултати по скалите за тревожност и депресия. Посоката на тази връзка обаче все още не е ясна и вероятно е двупосочна. Хората може да прекарват повече време онлайн, защото са депресирани, но също така може и времето онлайн да ги прави по-депресирани.

Злоупотребата със смарт устройства е собено опасна за способността ни да учим и за когнитивните ни умения. Прекалената употреба на сматрфони занижава способността си да се концентрираме и да внимаваме. Това може да доведе до състояния много сходни със синдрома на хиперактивност (СХА).

Самият телефон не може предизвика СХА, повече, отколкото гледането на телевизия. За разлика от гледането на телевизия, обаче, смартфонът съдържа стотици приложения. Докато използваме телефона си, постоянно превключваме между тези приложения. Например, едно изследване показва, че средно хората правят около 101 превключваия на ден между различните приложения. Освен това, ползват смартфона си поне за 7 минути на всеки час.
Тази постоянна смяна между приложенията и между съдържанието на тези приложение (например безкрайното прелистване в Instagram) принуждава мозъка ни да влезе в състояние, при което задъжането на внимания става невъзможно. Ако това състояние се предизвиква често, в един момент просто свикваме, че постоянно трябва да превключваме между различни теми и става невъзможно да се концентрираме и да си задържим вниманието. Това, разбира се, се отразява на способността ни да учим и да си вършим работата, защото за тези дейности се изисква концентрация.
Едно продължително изследване (т.е., изследване, при което се взимат измервания от участниците в няколко времеви точки) показва, че продължителната употреба на смартфони е свързана с по-високи резултати по скалата за СХА, две години след първоначалното измерване. С други думи, продължителната злоупотреба със смартфони се свързва с влошаване на симптомите на СХА.

Във връзка с това, друго изследване показва наличието на връзка между честната употреба на смартфони и слабата академична производителност. По-конкретно, колкото повече използваме смартфоните си, толкова повече ставаме неспособни да се фокусираме. За да обработим, утвърдим и научим информация, мозъкът ни се нуждае от насочено внимание. Следователно, колкото по-малко сме в състояние да поддържаме вниманието си, толкова по-лоша става нашата когнитивна производителност.

Това поставя всички, които злоупотребяват със своите смартфони, в значителен риск да развият СХА (или подобно състояние).

Рисковете са изключително високи за малки деца и подрастващи, чиито мозъци все още се намират в т.нар. "критични периоди"

"Критичните периоди" са периоди на интензивно когнитивно, психологическо, емоционално и социално развитие. Ако по време на този период, мозъкът е в постоянно състояние на липса на внимание, има голяма вероятност това състояние да продължи и по-късно. За съжаление, данните до момента ни показват, че възрастта е съществен предиктор както за честната употреба на смартфони, така и за пристратяването към онлаийн медии. Това означава, че за децата и подрастващите има по-голяма вероятност да станат силно зависими от своите мобилни телефони.

Какво можем да се направим, за да намалим негативното резултати от злоупотребата със смартфон и онлайн медии?

Въпреки всички плашещи данни, споменати по-горе, бъдещето не трябва да бъде мрачно. Ограничаването на употребата на мобилните телефони е най-ефективният начин за компенсиране на неблагоприятните ефекти върху нашето внимание. Но колко време, прекарано пред телефона, е много време?

За съжаление, все още няма окончателни и универсални препоръки за това колко време е добре да сме пред телефоните и след колко време това вече не е окей.

Международната здравна организация препоръчва следното:

  • Децата под 1 година не трябва да се излагат пред екрани
  • За деца около 2-годишна възраст, е допустимо под 60 минути пред екрана.
  • Между 2 и 5-годишна възраст, до 60 минути пред екрана.

За подраствашите няма строги препоръки. Допустимото време пред екрана трябва да бъде въпрос на лична и родителска отговорност.

При възрастните, данните от 2019 г. показват, че средната употреба на смартфони е била 3 часа на ден - значително количество време. Едно изследване от 2022 г. показа, че дори намаляването на времето, прекарано пред смартфона с 1 час, значително намалява проблемни поведения и симптомите на депресия, което води до общо повишение на удовлетворението от живота и дори завишена физическа активност. Според резултатите на това изследване, не е необходима напълно да спрем да използваме смартфона си. Трябва просто да сме по-разумни.

Какво е заключението от всичко представено досега? Ако трябва да извлека изводи от настоящите данни, относително безопасна "доза" употреба на смартфони за децата и подрастващите би била до 60 минути на ден. При възрастните, това време може да се увеличи до 120 минуто. Добра идея е също да заменим част от времето, прекарано пред телефона, с дейности, които стимулиран развиването на способността ни да поддържаме внимание и концентрацията. Четенето е отличен пример за такава дейност!

За постигане на оптимални резултати и изграждането на добри дигитални навиници, използването на личен подход би било по-успешно. Например: измерете колко време средно прекарвате със смартфона си. След това, постепенно намаляйте това време с не повече от 1 час на седмица, докато постигнете целта си.

Искате ли да научите повече такива факти?

Тогава не забрявайте да се абонирате за блога ми и да ме последвате в социалните медии!

Източници

Andreassen, C. S., Billieux, J., Griffiths, M. D., Kuss, D. J., Demetrovics, Z., Mazzoni, E., & Pallesen, S. (2016). The relationship between addictive use of social media and video games and symptoms of psychiatric disorders: A large-scale cross-sectional study. Psychology of Addictive Behaviors, 30(2), 252-262. http://dx.doi.org/10.1037/adb0000160

Brailovskaia, J., Delveaux, J., John, J., Wicker, V., Noveski, A., Kim, S., … & Margraf, J. (2022). Finding the “sweet spot” of smartphone use: Reduction or abstinence to increase well-being and healthy lifestyle?! An experimental intervention study. Journal of Experimental Psychology: Applied.

Deng, T., Kanthawala, S., Meng, J., Peng, W., Kononova, A., Hao, Q., … & David, P. (2019). Measuring smartphone usage and task switching with log tracking and self-reports. Mobile Media & Communication, 7(1), 3-23.

George, M. J., Russell, M. A., Piontak, J. R., & Odgers, C. L. (2018). Concurrent and subsequent associations between daily digital technology use and high‐risk adolescents’ mental health symptoms. Child Development, 89(1), 78-88.

Ra, C. K., Cho, J., Stone, M. D., De La Cerda, J., Goldenson, N. I., Moroney, E., … & Leventhal, A. M. (2018). Association of digital media use with subsequent symptoms of attention-deficit/hyperactivity disorder among adolescents. JAMA, 320(3), 255-263.

Liu, X., Luo, Y., Liu, Z. Z., Yang, Y., Liu, J., & Jia, C. X. (2020). Prolonged mobile phone use is associated with poor academic performance in adolescents. Cyberpsychology, Behavior, and Social Networking, 23(5), 303-311.

Lu, W. H., Chou, W. J., Hsiao, R. C., Hu, H. F., & Yen, C. F. (2019). Correlations of internet addiction severity with reinforcement sensitivity and frustration intolerance in adolescents with attention-deficit/hyperactivity disorder: the moderating effect of medications. Frontiers in psychiatry, 10, 268.

Zheng, F., Gao, P., He, M., Li, M., Wang, C., Zeng, Q., … & Zhang, L. (2014). Association between mobile phone use and inattention in 7102 Chinese adolescents: a population-based cross-sectional study. BMC Public Health, 14(1), 1-7.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *