Като психолог и учен мога да свидетелствам, че да правиш наука е трудно, но още по-трудно е да я разбереш правилно. Това важи особено за хората, които не са добре запознати с научния метод. В днешното високо технологичнo време, цялото човешко познание ни е достъпно и то само на един клик разстояние. За съжаление, тази свобода създава безпрецедентния риск това познание да се тълкува погрешно и да се злоупотребява с него. Това не само води до разпространяването на погрешна информация, но и крие потециални сериозни вреди.
Научната литература е невероятно трудна за разбиране. Тя е специализирана и високотехническа литература. Това не е обида за ничии интелектуални способности. Както не всеки с шофьорска книжка може да бъде пилот на F1, така и не всеки може или трябва да може да разбира високо специализирана литература. Ето защо присъствието на експерти и популяризатори на науката в публичното прострастно е изключително важно. Също така, обаче, е и нужно широката публика да бъде предоставена с възможности да се информира относно това как да се подхожда към научната информация и нейното тълкуване. С тази цел, съм подготвила няколко последователни публикации, с които се надявам да спомогна за по-доброто разбиране на науката сред не-специалистите.
В тази публикация (първа от общо три) ще обсъдм как научните свидетелства са структурирани. В следващата публикация ще анализираме заедно научни статии и ще ви покажа как да ги четете и разбирате дори и ако не сте учен. И накрая, ще ви дам някои практически съвети, с помощта на които, ще се ориентирате по-лесно как да подбирате научно-популярните си източници на информация. Нека да започнем!
Йерархичната структура на научните свидетелства
Един от първите уроци, които преподавам на студентите си, е, че не всички научните свидетелства са еднакви. Как и до какво заключение ще стигнем зависи от това колко са силни тези свидетелства.
Като начало, за да бъде валидно, едно научно свидетелства трябва да може да бъде подложено на фалсификация. Какво означава това?
За да се разграничи една научна теория (твърдение или хипотеза) от не-научната, тя трябва да бъде опровержима. Това е известно още като принципа на фалсификация, предложен от философа Карл Попър в книгата му „Логиката на научното откритие“. Ето един пример, с който може да се илюстрира как работи принципът на фалсификацията: „Всички лебеди са бели“ е твърдение, което може да се фалсифицира, защото може да бъде опровергано от емпиричните свидетелства за съществуването на небял лебед (напр. Наблюдението, че черни лебеди съществуват). Следователно това твърдение е научно, тъй като за него има данни, които да подложат това твъртдение на проверка, и да покажат, че то е неправилно.
След като се установи, че дадено научно свидетелства е валидно, то може да стане част от научното познание. Както е показано на фигурата по-долу, научното познание, поне в областта на психологията, е йерархически организирано: по-ниските стъпала в йерархията има по-слаба сила на доказателствата. Това, разбира се, не означава, че някои са много по-важни от други. В науката също така се прави разлика между първични и вторични научни свидетелства..Първичните източници са обикновенно оригиналните данни и информация. Вторичните събират или обобщават първичните доказателства.
Нека разгледаме какво представлява всяко едно от тези свидетелства.
Първични източници
Експертните мнения са възгледи или коментари, изказани от група или индивиди които са определени експерти. Тези възгледи не са лични мнения или анекдоти, а са въз основа на научни данни. scientific evidenceПо-късно в поредицата ще видим как можем да познаем кой е (добър) експерт.
Наблюдателни проучвания са изследвания, при които експериментаторът пасивно пасивно наблюдава поведението на участниците без никаква намеса или манипулиране на наблюдаваното поведение.Специално обучени лица записват дейностите, събитията или процесите, които се случват възможно най-точно и пълно без лична интерпретация.
Описателните изследвания са проучвания, при които експериментаторът създава кратка оценка на текущата ситуация в определен период от време.Този тип изследване позволява разработването на допълнителни изследователски въпроси, но не изследва връзките между различни фактори (или променливи).
Експерименталните проучвания използват използват метод на систематично научно изследване.Този тип проучвания, обикновени се правят при контролирани (понякога дори лабораторни) условия.Тези изследвания имат за цел да тестват хипотеза и да установят (причинно-следствена) връзка между независимите промеливи (факторите, които експериментаторът манипулира) и зависимите променливи (т.е. (количественото) измерване на качество, характеристика, чието поведение се влияе от независимата променлива).
Вторични източници:
Обощаващите и теоритичните поучвания, обикновено имат за цел да обобщят съществуващите научни данни в корпус от установени знания.Този вид проучвания са безценни за науката, защото те често полагат основите на бъдещи изследования и теории, както и установяват потенциални проблеми, противоречия и т.н.
Систематичните и обзорни проучвания (т.нар. мета-анализи) често вървят ръка за ръка. Систематичните проучвания обобщават свидетествата относно точно формулиран изследователски въпрос.Метаанализът е количествена техника за извличане и анализиране на всички предишни данни по отношение на конкретен изследователски въпрос. Въз основа на получените резултати, може да се направи заключение по отношение на изследователския въпрос (като цяло).
Ако стигнахте дотук, браво на вас! Въоръжени с това ново знание, следващия път, когато видите някой да се позовава или да твърди, че се позовава на научни свидетелства, ще може да преценете сами колко силни са те. Дали се става дума за една статия или мета-анализ? По очевидни причини, този пост, не включих никаква информация относно лични мнения, изявления в социалните медии, Wiki страници и т.н. Освен ако такива източници не могат да бъдат класифицирани като експертни мнения, те попадат в категорията на неоснователни и ненаучни изявления.
След като вече знаем какви видове научни свидетелства има и как са организирани те, следващия път ще разгледаме как да ги четем и разбираме правилно.
Приятно учене!
.
Ако тази статия ви е полезна, ще се радвам да я споделите! Ако искате още подобни публикации, защо не да се абонирате за моя блог и не ме последвате в социалните мрежи?
Български 
English