Oткакто Карол Дуек - професор по психология в Станфорд, представи концепцията за „нагласата за растеж“, тя бързо се разпространи в социалните медии, обученията по управление на човешките ресурси и други платформи. Изследванията на Дуек разграничават два основни типа нагласи: фиксирана нагласа (когато хората вярват, че способностите им са статични и непроменяеми) и нагласа за растеж (когато способностите се разглеждат като гъвкави и подлежащи на развитие). Въпреки това, едно разпространено, но погрешно схващане е, че хората или имат фиксирана, или нагласа за растеж, като фиксираната нагласа се възприема като „лоша“, а нагласата за растеж като „добра“.
В действителност, нагласите съществуват като континуум и нагласата, която възприемаме в дадена ситуация, зависи от различни фактори като контекст, среда и култура на работа. Възможно е един човек да проявява както фиксирана, така и нагласа за растеж в зависимост от обстоятелствата.
Що се отнася до личното или професионалното развитие, начинът, по който човек реагира на предизвикателства, е резултат на сложна взаимовръзка между неговите вярвания, минали преживявания и културата на средата, в която се намира. Има поне четири основни ситуации, които могат да тласнат хората към фиксирана или нагласа за растеж в различни ситуации. Ето какви са те и какво може да направите, ако попаднете в някоя от тях:
1) Оценъчни ситуации
Какво е това? Ситуации, в които очакваме да бъдем оценявани от другите, могат да ни тласнат към „доказателствен“ или „показен“ режим. В такива моменти сме склонни да се съсредоточим повече върху това как ще бъдем възприемани, което ни води към фиксирана нагласа. От друга страна, можем да преминем в режим на учене и да възприемем нагласата за растеж. В този случай, привиждаме оценъчните ситуации като благоприятна възможност.
Какво да направите ? Разпознайте физическото напрежение и защитната реакция, които изпитвате, когато ви оценяват. Вместо да се фиксирате върху това как ви възприемат, попитайте себе си: „Какво мога да науча от това?“ или „Как мога да се развия в тази ситуация?“ Визуализирайте как ще изглежда, усеща и звучи промяната в нагласата ви. Като се фокусирате съзнателно върху ученето, можете да облекчите натиска от оценяването.
2) Ситуации, изискващи сериозни усилия
Какво е това? Ситуации, като учене на нов език или ново умение, изискват допълнителни усилия, енергия и внимание. В тези моменти, страхувайки се от провал, сме склонни към фиксирана нагласа. Можем обаче и да приемем че да полагаме усилия е неотменима част от развитието ни. Тази перспектива ще ни тласне към нагласа за разтеж и ще ни помогне да преодолеем предизвикателството.
Какво да направите ? Започнете с по-малки и лесни за изпълнение задачи, за да изградите увереност и мотивация. Ситуациите, изискващи сериозни усилия, често поставят под въпрос основните ни вярвания за това кои сме и в какво сме добри. Използвайте техники за самоутвърждаване, за да си припомните, че вашата личност е многостранна. Например: „Аз не съм само учен. Аз съм също съпруга, сестра, учител, ментор, танцьор, предприемач и т.н.“
Припомнете си, че има връзка между положеното усилие и успеха. За да бъдете успешни в нещо, е необходима упорита работа.
Понякога знаем как да се справим със ситуация, но ни липсват ресурси. В такива моменти, не забравяйте да поискате помощ.
3) Даване на обратна връзка
Какво е това? Получаването на негативна обратна връзка никога не е лесно, но начинът, по който реагираме, има значение. Когато възприемем фиксирана нагласа, сме склонни да приемаме обратната връзка лично, тълкувайки я като отражение на нашата лична стойност (напр. „Не просто се провалих в задачата, аз съм самата съм пълен провал“). Обратно, с нагласата за растеж, виждаме обратната връзка като инструмент за подобрение и активно я търсим, осъзнавайки, че тя ни помага да се развиваме.
Какво да направите ? Един от начините да насърчите нагласата за растеж при получаване на обратна връзка е да я нормализирате, като редовно търсите или давате обратна връзка. Търсете конкретна, приложима обратна връзка, тъй като тя е най-полезна. Споделянето и разговарянето с други хора за това как те се справят със страха от обратна връзка също може да помогне.
Когато е възможно, получавайте или давайте обратна връзка по неформален начин. Неформалните ситуации са по-малко плашещи обикновено не използват неефективни стратегии като „сандвича на обратната връзка“.
4) Успехът на другите.
Какво е това? Когато другите постигнат успех, е лесно да се подхлъзнем към фиксирана нагласа и да се почувстваме демотивирани (напр. „Никога няма да бъда толкова добра като нея“). Обаче, с нагласата за растеж, успехът на другите може да ни вдъхнови (напр. „Ако тя може да го направи, значи и аз мога!“). Начинът, по който възприемаме успеха на другите, може или да попречи, или да стимулира нашето собствено развитие.
Какво да направите ? За да виждате успеха на другите през призмата на нагласата за растеж, започнете със самоутвърждаване: припомнете си за собствените си постижения.
Внимавайте за „пристрастието на наблюдателя“ – често виждаме само резултатите от успеха на другите, но не и усилията и трудностите зад него. Признайте, че техният успех вероятно е включвал упорита работа, дори ако тя невидима за вас.
Насочете фокуса си от съревнование с другите към усъвършенстване на себе си. Успехът е цел за личното развитие, а не за надпреварата с другите.
.
.
Български 
English