Способността на децата да учат и да се развиват се формира и оформя от техния опит в ранното детство. Обогатяващи дейности като разговори между родител и дете и игра могат значително да подобрят усвояването на езика, социално-емоционалните умения, уменията за разсъждение, интелигентността и цялостното функциониране на мозъка.
Mедийните устройства и дигиталното съдържание се превръщат в неразделна част от ранния живот на децата, като тяхното влияние се разраства. Например, през 2013 г. само 7% от децата под 8-годишна възраст са притежавали собствени устройства, но до 2017 г. този процент се е увеличил на над 42%. През последните две десетилетия общото време, което децата прекарват пред екраните (включващо както образователно, така и развлекателно съдържание) постепенно се е увеличило. Например, времето пред екрана за деца на възраст от 0 до 2 години се е увеличило от 1,5 часа през 1997 г. до 3 часа през 2014 г. Пандемията от COVID-19 допълнително задълбочи тази тенденция, като времето пред екрана почти се удвои между 2020 и 2022 г.
Американската академия по педиатрия и Световната здравна организация издадоха препоръки за времето пред екрана за деца.
- Деца на възраст до 18 месеца не трябва да прекарват време пред екрана, освен за видеоразговори с роднини.
- Деца на възраст между 18 и 24 месеца трябва да получават не повече от 60 минути висококачествено образователно съдържание, гледано заедно с родител.
- Деца на възраст от 2 до 5 години могат да получават до 60 минути качествено време пред екрана.
- Деца над 5 години трябва да получават до 60 минути време пред екрана и да изграждат здравословни медийни навици.
Въпреки това, повечето деца надхвърлят тези препоръки и в обществото остава съмнение дали тези указания са научно обисновани. Но какво казва науката за развитието за времето пред екрана и неговото влияние върху когнитивното и езиково развитие?
Когнитивно развитие се отнася до постепенната формиране и узряване на умения като памет, решаване на проблеми, математическо разсъждение, придобиване на знания и разбиране на света. Подобно на това, езиковото развитие включва умения като разбиране на думи, комуникация, реч, усвояване на речников запас, четене и писане.
Изследванията показват, че излагането на медии и устройства може да има както положителни, така и отрицателни ефекти върху развитието на децата. От положителната страна, интеракцията с медии и устрийства може да предостави образователни възможности, да стимулира креативността, да насърчи комуникацията и социализацията, да забавлява и да предлага достъп до информация. От отрицателната страна, прекомерното време пред екрана може да доведе до зависимост, слаби академични постижения, социална изолация, поведенчески проблеми, закъснения в развитието и излагане на онлайн рискове. Докато времето, прекарано на образователни приложения, обикновено е полезно, то представлява само малка част от общото време пред екрана.
Изследванията недвусмислено показват, че прекомерното време пред екрана има значителни цена. Например, увеличеното време пред екрана на възраст 24 и 36 месеца се свързва със закъснения в развитието на възраст 36 и 54 месеца. Продължително проучване на деца от 12 до 36 месеца установи, че за всяка допълнителна минута пред екрана децата са чували с 6,6 по-малко думи от възрастни, правили са 4,9 по-малко вокализации и са участвали в 1,1 по-малко разговори.
Като се има предвид, че средното време пред екрана в това проучване е било 172 минути на ден, децата са пропуснали да чуят около 1139 думи от възрастни, да направят 843 вокализации и да участват в 194 разговора. Като се има предвид критичното значение на взаимодействията между родители и деца, всяка допълнителна минута пред екрана идва с висока цена за развитието.
Въпреки че въздействието на прекомерното време пред екрана в ранното детство (0 до 2 години) може да изглежда сравнително слабо, спазването на препоръчаните указания за време пред екрана е от съществено значение, тъй като медийните навици имат тенденция да се затвърждават с времето и да нарастват по влияние.
За да смекчат негативните ефекти на времето пред екрана върху децата, родителите могат да предприемат проактивен подход. От гледна точка на когнитивното развитие, насърчавайте играта, участвайте в стимулиращи игри като пъзели, използвайте примери от реалния свят, осигурявайте възможности за изследване и учене с практически опит и създавайте здравословни навици. За езиковото развитие, четете на глас, насърчавайте разговорите, играйте игри с думи, пейте песни и упражнявайте писане. Винаги, когато е възможно, избирайте образователни програми и гледайте заедно с децата, тъй като тези дейности изглежда да имат положително въздействие върху тяхното развитие.
Въпреки че дигиталните устройства и медии предлагат големи възможности, те трябва да се използват умерено, като традиционните „старомодни“ практики продължават да играят жизненоважна роля в растежа на детето
.
.
Използвани източници
Brushe, M. E., Haag, D. G., Melhuish, E. C., Reilly, S., & Gregory, T. (2024). Screen Time and Parent-Child Talk When Children Are Aged 12 to 36 Months. JAMA pediatrics, 178(4), 369-375.
Madigan, S., McArthur, B. A., Anhorn, C., Eirich, R., & Christakis, D. A. (2020). Associations between screen use and child language skills: a systematic review and meta-analysis. JAMA pediatrics, 174(7), 665-675.
McArthur, B. A., Tough, S., & Madigan, S. (2022). Screen time and developmental and behavioral outcomes for preschool children. Pediatric research, 91(6), 1616-1621.
Panjeti-Madan, V. N., & Ranganathan, P. (2023). Impact of screen time on children’s development: cognitive, language, physical, and social and emotional domains. Multimodal Technologies and Interaction, 7(5), 52.
Hedderson, M.M.; Bekelman, T.A.; Li, M.; Knapp, E.A.; Palmore, M.; Dong, Y.; Elliott, A.J.; Friedman, C.; Galarce, M.; GilbertDiamond, D.; et al. Trends in Screen Time Use among Children during the COVID-19 Pandemic, July 2019 through August 2021. JAMA Netw. Open 2023, 6, e2256157.
.
.
Български 
English